Еволюцията на душата

Еволюцията на твоята душа

Относно себе си…

ЕВОЛЮЦИЯТА НА ТВОЯТА ДУША
 Двата мои най – любими постулата. Или закономерности. Или принципи…
СамоСъзнание и Подобното привлича подобно.


И честичко ги напомням в медийното пространство. Защото, всъщност те са основата на всичко.
Какво ме провокира да напиша тази статия? Говорим за еволюцията на душата. Цитираме различни автори, пишем постове, в които обясняваме какво и как да направим, но реално, ако някой погледне живота ни, се оказва, че всичко, което сме чели и/или писали не отговаря на действителността. Та, нали, ако имахме тези знания и умения, в живота ни всичко ще ше да е наред? Тогава, защо го правим? Защо искаме да ни приемат различни от това, което сме? И това ли е наистина този живот, който истински желаем?

Няколко въпроса отправени към мен в рамките на тази седмица.
“ Извинявай, ама как да намеря конвертор на валута?“  Ами аз как бих го намерила, къде да потърся.? А а ако отговоря с „незная“, или не отговоря въобще? Защо попитахте точно мен?


„, Добро, утро, видях, че работиш от 10:30, ама не може ли в 9, че после имам работа?“  А защо някой си мисли, че неговата работа е по- важна от моята? Защо спазвате работното време на магазина, а не уважите работното време на някой друг? Да не говорим, че за да ви отвори някой по- рано, това означва,  че ще отдели от личното си време. Ами човек за да сложи работно време, значи е преценил,  че с такова време разполага в ежедневието си. Вие пък преценявате дали ви е удобно и ако не, потърсете друга алтернатива.

“ Не зная кой ти е правил сайта, ама нищо не ми е ясно. Един час не мога да запазя като хората. Натискам на запазате час в сайта ти, ама не разбирам часовата разлика, коя услуга да избера можеш ли да ми кажеш, в колко часа ни е срещата?“   Гугъл – колко е часът в момента в Лондон? Колко е часът в момента в Южна Калифорния?  Я чакай да прочета какво е това описание под въпроса: Как да запазя час? Или може би първо да се информирам в раздел “ Услуги“, коя би била най – подходящата за мен?


„Поли, аз купих друга билка,не това, което ти ми препоръча,  ама дали ще действа? “ Ами не зная дали ще ви действа. Не, че не зная действието на билката, но трябва да отделя допълнително време, да прегледам отново целият ви здравен статус, за да видя всичко, което съм предписала, за да съм сигурна, че няма да ви навреди в комбинацията с всички други неща, защото после нося отговорност, въпреки вашата безотговорност: “ Прочетох в интернет, че мога да заменя“ или „понеже така ми е  по- евтино“. Аз не нося отговорност за вашите решения. И имам работно време за консултация.


„Ами извинявай, ама докато ти ми отговориш, аз намерих….!“- казано с обиден тон. Я виж ти!!! 🙂 Значи може и без да притесняваме някой друг. Просто трябва да положим малко усилие, нали така?. И нямам възможност нито желание, докато върша моята работа, да се натоварвам да върша работата на някой друг, което се оказва, че не е толкова трудно .  Но, ако отговоря така има обидени нали? А защо се обиждате? Не е ли имено това, че осъждате някого, че не е отделил от времето си да ви е на разположение , в удобно за вас време, но не и за него? Защото не сте попитали дали сега е удобно, а направо сте писали. И ако знаете, че този човек работи, защо го притеснявате, когато реално сте могли да свършите тази работа сами? СамоСъзнание. 😉


“ Аз знам, че си заета, ама…“ Ами като знаете??? Просто на вас сега ви е удобно и сега пишете, с надеждата, че може да отделя от личното си време и да ви направя услуга. А реално, аз за това имам часове за консултация. За това съм учила, за това имам работно време. Защото за да ви отговоря, ще трябва да отделя време извън работното ми време и това пак се води консултация, нали? Трябва пак да потърся вашият случай да го прегледам, за да мога да съм ви от полза, което се очаква реално от мен и означава, че трябва да пренебрегна себе си, за да е удобно за вас. Значи, не можете да си запазите час за консултация, но можете да отделите 10 минути,  за да ми пишете на лични съобщения и то никога не е само един въпрос. Моя ли е вината, че не сте си записали предписанията ми, та после ако мога да повторя, че не сте разбрали? Или че отказвам да ви отговоря? Ето как се прехвърля отговорността и съответно как негодуванието нараства, когато не се случват нещата по начин, по който вие искате.

Дори сега, ако някой е намерил себе си в тези примери до тук, и вътрешно се е разгневил, то аз ще съм безкрайно благодарна! Защото това означава, че съм ви провокирала да се замислите. В повечето пъти, хората на които егото работи, на първа линия е да отрекат такива твърдения с изрази като : „Аз не правя така!“ или “ Тази пък за каква се мисли? „, или пък “ Ами като не й харесва, да не е учила за това!“, “ Много пък й порасна работата, айде , че ние знаем ….!“

Познато, нали ? Усмихвате ли се вече? Защото аз да! Защото съм минала през всички такива подобни фази, за да стигна до тук.

Каквато и реакция да имате, тя е дошла, за да ви накара да се замислите. Както мен преди много години, когато осъзнах, че аз се променям за добро и такива реплики може да се изрекат от хора, които нямат и намерение да се променят или са с такова закостеняло мислене, че дори не дават на друг човек правото да израства. И истината е, че когато някой говори за вас, той всъщност говори за себе си. За това и всеки е на мястото, на което е, колкото и да не го осъзнава.


И не! Не се оплаквам! Нито пък се правя на всезнаеща. Но, определено съм човек, който упорито и постоянно работи със себе си. Това са примери от моето ежедневие, ситуации през които аз самата съм минала, докато осъзная, че не съм уважавала достатъчно себе си, бивайки на разположение денонощно в стремежа си да помогна. После, именно доверявайки се на мнението на някой друг за това, каква е моята истинска същост, приемайки мнение от близки и познати, че вече не съм същата. И, че когато започнах да се променям, когато започнах да осъзнавам, че аз съм отговорната за моят живот, за изборите, които правя, за хората, с които желая да контактувам, за времето, моето време с което аз разполагам както намеря за добре, на много хора това не им изнесе. Но, аз намерих себе си по начин, по който го усещам чрез душата си. Аз не съм тук да оправдая нечий очаквания за мен. Аз съм тук да намеря себе си в мен самата и да извървя моят си път. И затова имено тази моя опитност в професионалната ми сфера споделям в момента с вас. Защото ежедневно контактувам с много и различни хора, всеки с своите си опитности, пътища и избори, от които аз самата най – много мога да науча, и придобивайки моите си знания, мога да споделя с вас, за да може и вие, които имате нужда от тях, да извлечете своята си полза.

Как и защо хората станахме мързеливи? Защо си мислим, че някой е длъжен да отдели от времето си, за да направи нещо, което реално можем да направим сами? Ами в Гугъл има всякаква информация, нали? Но, Гугъл ще ти отдели точно толкова време, колкото да ти предложи няколко варианта, за времето, което ти му отделиш. Нито секунда повече.
Гугъл ще ти отговори точно това, което го питаш и няма да ти даде и странични насоки. Ако искаш допълителна информация, ще трябва да отделиш още от времето си, за да се образоваш, за да потърсиш, да прочетеш. Няма да получиш готов линк. Няма да „откраднеш“ времето и енергията на Гугъл, защото пръво ти трябва да си дал. Да, да…! Правилно прочетохте!  Защото, всеки път, когато зададете въпрос и ви бъде отговорено кратко точно и ясно и въпреки това, се опитате да продължите разговора под някаква форма, вие се превръщате в енергиен вампир. Защото, реално вие търсите контакта със самият човек. Точно за това сте писали имено на него, не на някой друг.
Не, не говоря за професионалните разговори, или за обучителните или за приятелските разговори… Моля, нека правим разграниченията!

Всички тези примери дадох с цел да видите от страни различни ситуации, в които не всеки път осъзнаваме как минаваме границата. 
И имам предвид онези моменти, в които вие прехвърляте вашата отговорност относно нещата, които ви интересуват върху някой друг. И ако отговорът не ви хареса, то естествено вината не е във вас. 
Другият е виновен, че така ви е отговорил. Другият е виновен, че не ви е на разположение. Другият е виновен, че живее живот, по начин който го устройва. Това е манипулативно действие, съзнателно действие, което кара другият човек да изпитва вина, че е отстоял собствените си принципи, което не прави чест на този, който го е приложил. 

www,pollynikolovatherapy.com

А много често това са хората, които задават въпроса – „Защо не ми се получва?“ И играе ролята на обиден. Обидата е проявление на гордостта. Гордостта е равнозначна на Его. Това е разковничето. Щом не правиш нещата по моят начин, значи ти не ме уважаваш. Манипулация!!! И да, може да не съм уважил нещата по твоят начин, но съм уважил себе си и съм отстоял себе си в тази ситуация, защото така е добре за моята душа. Говорим в случаите, когато някой се опитва да играе ролята на жертва от цялата тази ситуация. Но всъщност, това е ефектът на бумеранга или казано с народната мъдрост – “ Каквото даваш – това и получаваш“ или както пък аз казвам : Подобното привлича подобно .


А колко лесно е все някой друг да ни е виновен за нещо. А,  защо е така? Къде сме ние в цялата тази ситуация? И защо такива ситуации се повтарят?Простичко е. Защото не сме си научили урока. Защото не сме открили с какво привличаме такива ситуации. За да има после някой друг виновен, че не са ни се случили нещата така, както ние сме си мислили. Ето прехвърлянето на отговорността, защото не ни изнася да застанем очи в очи със себе си и да си признаем, че вината за живота ни такъв, какъвто е, е единствено и само наша.


Мнооого удобно! И в същото време най- трудното нещо. Да застанеш срещу себе си, да останеш сам със себе си и да си до болка честен. Ама истински, дори да не ти харесва. Да си признаеш пред себе си какъв точно си. С всичките плюсове и минуси. И после да си дадеш сметка така ли искаш да живееш. Истината обаче! Абсолютната и 100% истина за самият теб!  И след това вече да вземеш поредното решение, но вече осъзнато.

Еволюцията на душата ти
www.pollynikolovatherapy.com

Да, може на много хора да не им хареса новото ти Аз. Защото са свикнали да си удобен, манипулирием. Много хора ще си отидат от живота ти. Не, защото са лоши или защото ти си лош, а защото сте взели и сте си научили уроците един спрямо друг и просто повече няма какво да си дадете.  Но, това е твоят живот, твоят път и само и единствено ти си този, който може да го извърви, да го изживее. Другият ще върви по своят си път. Други ще приемат и ще ни поздравят за силата и смелостта да поемем по този път, дори ако самите те могат биха ни подкрепили. Това са хората, които също работят върху себе си и знаят как се правят крачките по този път.


Всеки един от нас, ама всеки един е  отделна душа,  дошла да научи собствените си уроци. Имено за това, всеки е отговорен първо и единствено само за себе си.
 Да, живеем сред хора и с хора, но когато осъзнаем, че те също са други души, дошли да учат техните си уроци, в зависимост от нивото, на което е душата и нивото, към което се стреми, може би ще проявяваме малко повече разбиране,  толерантност и ще оставяме повече свободата и правото на избор на другият човек, без да го осъждаме.
Както и осъзнаването, че отговорността за нашите мисли, чувства и дела, е единствено и само наша задача. Това са изборите, които правим и последствията от тях. 

Имено тук е втората закономерност- Подобното привлича подобно.


Много пъти съм писала относно това, да се обърнем повече към себе си. Защото реално от там започва всичко.  Къде се намираш ти в момента? Не в буквалният смисъл, разбира се… А как стигна до там? Защо си там? Това ли е мястото, на което искаш да бъдеш? Ако не, защо  си на това място? Какво ти попречи да вземеш различно решение? Вярвания, чувства,  убеждения, ситуации, хора, действия, бездействия? Какво ти подсказва душата? А какво ума? Какво ще се промени ако последваш душата? Какво ще се промени ако последваш ума?Как? Ако да, на това място ли искаш да останеш? Защо? 


Много са въпросите. Но, те са само и единствено за теб. Защото първо със себе си трябва да си наясно, за да можеш да правиш правилните избори за твоята душа.
Да, дори да живееш с други хора…Дори обстоятелствата да налагат определени действия, ти си този, който спрямо обстоятелствата и хората ще направи избора за себе си. Имено в това се състои отговорността.


И отговорът, “ Ами така се е случило“ или “ Такъв ми е късмета“ въобще не е рентабилен. Защото „така се е случило“- това си привлякъл. За да се научиш. За да осъзнаеш. За, да потърсиш решение. За да се променяш. За да израстваш.
Ти избираш живота си! И ти си този, който носи отговорността от този избор.
А животът ти е такъв, какъвто го е пожелала твоята душа, за да се научи.


Погледни го този твой живот. Недей просто да четеш тази статия. Такива са хиляди в интернет. Но, опитай сега и веднага. Отдели половин час. Вземи лист и химикал и си записвай какво не е наред. Виж мястото, на което се намираш. Виж какви са ежедневните ти мисли. Сети се кой обвиняваш и защо го обвиняваш? Какви чувства и емоции предизвиква в теб този човек ? Какво точно поражда тези емоции? Какви би искал да са вашите отношения? Защо според теб не са такива? Не, не гледай другия какво не е направил.или какво погрешно според теб е направил. Отговори, ти какво направи,  за да имаш отношенията, които искаш? Виж нещата, които ти „куцат“ в различните сфери и ще разбереш какво трябва да промениш в себе си, за да привлечеш различно от досегашното положение. 
Действие и бездействие са двата основни фактора за промяната. 
И ако нещата не се получават, въпреки,  че си ходил тук и там, въпреки, че си посещавал десетки курсове, въпреки, че си изчел хиляди статии, то значи , че ти търсиш помощта отвън.
Искаш някой да щракне с пръсти, да размаха магическата пръчица, да ти даде готов отговор, който да промени живота ти хей така.


Да, ама не! Защото дори и да ти се даде отговорът, ако не положиш усилия няма да има промяна. И това е действие ден след ден. Урок след урок, но трябва да отидеш на училище, нали? Да потърсиш начин как да стигнеш до там? Да си се наспал, за да можеш да приемаш знанята, да се нахранен, за да усвояваш, да си съсредоточен, за да разбираш. Да задаваш въпроси, когато не ти е ясно и да си търпелив, за да чуеш отговорите. А после, когато училището свърши, да си преговориш толкова пъти урока, колкото е необходимо да го усвоиш до познание. Не просто да знаеш какво се случва, а да го знаеш със душата си, за да можеш, когато дойде контролното, да изкараш отличната си оценка.
Никой отвън няма да научи твоите уроци, макар и да сте в един клас, дори да седите на един чин. И никой няма да изкара твоята оценка, ако няма твоите знания. И никой няма да извърви твоят път дори до училището. Може да те  придружи до там. Може да те учи, може да те  насочва, може дори да ти подскаже някой път, но пътят до класната стая наречена живот, всеки един извървява сам.

www,pollynikolovatherapy.com

Нарича се Еволюция!

Еволюцията на твоята душа!