Цветето на живота

Етерните паразити

Всички знаем, че болестите на физическо ниво идват, за да ни покажат, че нещо в нас не е наред. Че трябва да поработим със себе си. А често повтарящи се ситуации пък се случват, когато не сме си научили  урока.
Както и ще да се оправдаваме, истината е една. Всичко започва от нас самите. 


И болестите си ги поканваме сами, и хората, и ситуациите. И пак ние сме тези, които можем да се освободим от тях. Всичко е в нашите ръце! Това е избор! Избор на живот! 

Етерните паразити са генерирани от човешките мисли, вливани с емоция и намерение. Ето защо е много, много важно не само какво правим, а как сме стигнали до идеята. Какви са били нашите мисли.

Това са онези постулати, които много обичам – СамоСъзнание и Подобното привлича подобно. Защото енергията следва мисълта.

Негативните мисли-изображения, генерирани от един човек могат да предизвикат негативизъм в друг, което доказва, че те не са само вътрешни подсъзнателни подпрограми, а следвайки енергията тези мисли могат да навредят и на друг човек.

Но повечето мисли-изображения са създадени несъзнателно от всекидневните ни искри на емоция, фантазии, както и моментите на лошо намерение. Хора с проницателно виждане могат да видят тези паразитни енергии развиващи се на разстояние от човека, който ги генерира и ги превръща в гротескни форми, но това е една друга тема.

Темата, която искам да споделя с вас и да ви накарам да се замислите е именно тази, да следите вашите собствени мисли, емоции, усещания, чувства, както да обърнете внимание и на вашето обкръжение. Защото понякога, несъзнателно, повлияни от външни обстоятелства, си променяме биохимията на кръвта, чрез която допускаме да се разболяваме.

Следете филмите, които гледате, музиката, която слушате, рекламите дори. Какво съдържат? Каква реакция предизвикват във вас? Как ви карат да се чувствате? А знаете ли, че след филм с насилие или ужаси, вашата енеригия е различна и се усеща тази разлика? А се усеща, защото на подсъзнателно ниво ние не сме създадени за насилие и ужаси и тялото ни реагира с неистинност, с борба да се освободи от това усещане на нерадост.

Как мислите, дали това напрежние не се се прехвърля върху вас, когато не знаете във всеки един момент какво ще се случи, или когато изпитвате страх, гледайки филм на ужасите? Сами отваряте енергийните си центрове и позволявате болестите да нахлуват във вас. А после следват въпросите : „Ами защо това лекарство не ми помага?“, „Защо този лечител не ми въздейства?“ или “ Този лекар не успя да ме оздрави“

www.pollynikolovatherapy.com

А вие променихте ли нещо в себе си или чакате външният източник да оправи вътрешният ви свят? Един много сериозен въпрос, който сега отправям към всички вас.


*Чувство за безизходност. Натрапчивите мисли, че не сте успели в живота, се превръщат в синдром на хронична умора и се отразяват на бъбреците.


*Тревожност по отношение на живота. Страхът от загуба на работа и преувеличеното внимание към важността на парите влекат след себе си хормонални нарушения и проблеми с гръбначния стълб.

*Неправилно разпределение на душевните сили. Ситуацията, при която човек не може да се самоосигури, а се поти за благото на други, предизвиква заболяване на млечните жлези.


*Постоянни вътрешни ограничения. Лишенията изобщо, както и самолишаването от удоволствия, водят до лоша циркулация на кръвта и до анемия.Творческа немощ.

 *Неспособността да се постигнат поставените цели, както и зависимостта от чуждите успехи, водят до дисфункция на червата.


*Подтискане на женствеността или мъжествеността. Идеята, че сексът е нещо грозно, е свързана със заболявания на пикочо-половата система.


*Зацикленост в личните проблеми. Дълбоката неудовлетвореност води след себе си болести на дванадесетопръстника и стомаха.

*Неуспешни опити за намиране на свое място в обществото.
Чувството на малоценност предизвиква възпаления на вътрешните органи.


*Опити да се нагърбите с чужд товар. Отказът от странична помощ и опитът да се разчита само на собствени сили води до проблеми с опорно-двигателния апарат, имунната система и ставните връзки.


*Подсъзнателното самовъзприемане като жертва на обстоятелствата. Унищожителното отношение към самия себе си, ниската самооценка предизвикват болести на репродуктивните органи и на дебелото черво.


*Нарушения в системата за самосъхранение. Повишените нервност и тревожност, усещането за неувереност в силите си водят до срив в работата на енергийния център, намиращ се в областта на пъпа. Самоизяждането, „мината със забавено действие“, която пречи за постигане на успеха.


 *Изтласканото в подсъзнанието чувство за вина е изтъкано от главоболия.

*Униние, раздразнителност. Рязката смяна на настроенията е първият симптом за дисбаланс в енергийния център на организма, който се намира в областта на поясния (кръстния) отдел на гръбначния стълб. Сривът на това ниво в дейността на финото тяло води до предразположение към артрит и артроза.

*Алчност и скъперничество. Алчността поразява задстомашната жлеза, червата и кръвоносните съдове в главата.


*Враждебност и недружелюбие. Агресията и некоректността подпомагат развитието на болести на жлъчния мехур и на черния дроб.


*Депресии. Меланхолията поражда патологични процеси в тънките черва и белите дробове.

*Безтактност. Неумението да слушате другите и да ги изслушвате, склонността към морализаторство, водят до увреждания на главния мозък.


*Емоционално напрежение, вълнение, тревога. Страхът и безпокойството водят до поява на болести на пикочния мехур и задстомашната жлеза.


*Безпомощност. Постоянната неоправдана необходимост от самозащита се превръща в болести на щитовидната жлеза. Много често хората с ендокринни нарушения са чувстват незащитени, а наднорменото тегло изпълнява буферна (защитна) функция.

*Злопаметност и нежелание за промяна на житейските принципи. По правило, хипертониците не умеят да прощават. Обидата, която носят в себе си, желанието да отмъстят на виновника и да го накажат, ги натоварва непоносимо, нарушава вътрешната им хармония и като следствие – кръвното им налягане започва да „подскача“.


*Убийственото за човека нежелание да се примири с действителността. Нали ви е добре позната фразата „Не бих искал да видя това!“? Ако тя стане вътрешно убеждание, човек постепенно започва да губи зрението си.


*Излишна възпримчивост към странична критика. Ако човек отдава прекалено значение на мнението на околните, започват да страдат черният му дроб, пикочният мехур и далакът.


*Мъка, тъга, емоционална зависимост. Неувереността в собствените сили, подсъзнателният стремеж към страдание пораждат болести на белите дробове и нарушения в работата на сърдечносъдовата система.


*Прекомерна скованост и сдържаност. Неумението да се изразяват вътрешните емации, липсата на авторитет пред околните се превръщат в болки в шийната област на гръбначния стълб и в нарушения във функционирането на щитовидната жлеза.

Снимка интернет


Енергопаразитите буквално отнемат здравето ни и човек пред очите ни губи силите си – духовната обремененост ни създава огромни проблеми, както при себереализирането ни, така и в отношенията ни с околните. Като резултат, поради разминаване с космическите закони и неразбирането им, човек се разплаща с жизнения си потенциал и със здравето си. Всеки тревожен „звън“ на организма ни е,  предизвикан от наше погрешно отношение към околния свят, от начина ни на реагиране на едно или друго житейско обстоятелство. Фините ни тела усещат дисхармония, а след това и организмът ни се раздвижва на клетъчно ниво.
„Очистване от енергийни паразити“ от Андрей Миронов