УРОК ПО ПОМНЕНЕ…
💖 Да запомниш лошотията, която си понесъл, но да не и отвръщаш.
💖 Да запомниш добротата, която си почувствал, за да и благодариш.
💖 Да запомниш очите, които си зарадвал с присъствието си.
💖 Да запомниш моментите на споделеност, които са ти подарили.
💖 Да запомниш парка, мястото, пейката, човека, на когото си избрал да довериш кътче от душата си.
💖 Да запомниш моментите, в които не си бил прав, но са ти прощавали от обич.
💖 Да запомниш минутите на нетърпение за срещата ти с някого. Някой, който е направил дом в сърцето ти.
💖 Да запомниш паричката, която си оставил на онази трепереща ръка, в онзи дъждовен ден.
💖 Да запомниш думите, които чуваш, докато се изправяш.
💖 Да запомниш отделеното време, в което някой е успял да те докосне.
💖Да запомниш чувството, което изпитваш всеки път, щом някой ти е благодарен от сърце.
💖 Да запомниш, че подкрепата в труден за теб момент, е знак за обич.
💖 Да запомниш малките жестове на внимание, които създават връзки за цял живот.
💖 Да не забравяш нито за миг, че мисълта за някого в деня ти, е споделена навреме.
💖 Да запомниш Любовта. Онази неловката. Неказаната. Отдръпнатата. Сложната. Защото точно тя намира истинският път към теб, когато всичко останало те изчаква.
💖 Да запомниш, че думите идват отдалеч, но оставят близост.
💖 Да запомниш, че тъгата по нещо отминало, е изпитът ти по обич.
💖 Да запомниш човеците. Казаното от тях. Жестовете. Очите. Ръцете. Прегръдките. Нежността. Защото често пъти не се повтарят. А, толкова много значат.
💖 Да не отминаваш нито едно „моля те“, нито едно „би ли ми помогнал?“ Докато си адски уморен. Не ти се говори или ти се мълчи. Защото това са моментите, в които чувството, че си нужен е безценно.
💖Да запомниш, че добротата никога не е била и няма да бъде на мода. Но заради нея, светът все още умело крачи. Дръзко. Усмихнато. През сълзи.
Заради теб. 💖 Ти, който помниш.
