Любов и чистота

ЛЮБОВ И ЧИСТОТА

На висока скала, във кула една, 
живяла прекрасна принцеса.
Самотна била.
Тъжна била.
Живяла просто така.

Въздишала денем, 
сънувала нощем.
Мечтала нощи и дни.
Как чудо ще стане,
някой ще дойде.
Душата,  
нейната клетата, да я възроди.

Тя пеела песни омайни.
Гласът й се леел навред.
И капели сълзите тъй, нежни, издайни.
Цветя пътека направили във времето тъй - дълго напред.

А ароматът им тъй чуден омайвал той всеки, 
който кулата я приближи.
Заспивал той сън.
Заспивал навеки.
Не можел да стигне до нея.
Принцесата не можел да спаси.

А тя копнеела за онзи, 
който чистота във себе си ще носи.
И няма тя да го омае, 
колкото и да ридае.

Но, дните отминавали. 
И идвали годините.
Отдавна даже не пристъпвал и човешки крак.
Все повече се свивало сърцето й.
Настанал непрогледен мрак.

Но, в ден един нечакан и незван.
Герой напет, 
юнак тъй самозван.
Привлечен от гласа й тъй омаен, 
тръгнал да го търси, 
него - тъй незнаен.

И когато наближил, 
хич не се и усъмнил.
Че призван е за велико дело.
И за туй пристъпил смело.

В този миг, неземен аромат  влял във него цял един нов свят.
И за миг почувствал се замаян.
Но се окопитил бързо, 
не пожелал да е омаян.

И тогава кулата съзрял.
И тогава нея я видял.
Тя, неземна хубавица.
Свела тъжно своята главица, пеела за нов живот. 
Да свали омразният хомот.

Тоз юнак непоколебим, 
се източил като дим.
И за миг до кулата се спрял и копнеж в очите й съзрял.

И веригите разчупил. 
И прегърнал клетото сърце.
После лекичко я сгушил, 
в силата на мъжките ръце.

В тоз миг и полетял.
С нея, най- прекрасна на света.
И тогава осъзнал.
Няма ли Любов, няма Чистота.

А сърцето му юнашко влюбило се до живот.
И честито заживели там сред своят си народ.

И понякога във късни нощи.
Тя, принцесата пак пее още.
Възхвалява таз прекрасна Чистота, 
дето я доведе Любовта! 

Автор
Поли Николова