ЛЮБОВ И ЧИСТОТА На висока скала, във кула една, живяла прекрасна принцеса. Самотна била. Тъжна била. Живяла просто така. Въздишала денем, сънувала нощем. Мечтала нощи и дни. Как чудо ще стане, някой ще дойде. Душата, нейната клетата, да я възроди. Тя пеела песни омайни. Гласът й се леел навред. И капели сълзите тъй, нежни, издайни. Цветя пътека направили във времето тъй - дълго напред. А ароматът им тъй чуден омайвал той всеки, който кулата я приближи. Заспивал той сън. Заспивал навеки. Не можел да стигне до нея. Принцесата не можел да спаси. А тя копнеела за онзи, който чистота във себе си ще носи. И няма тя да го омае, колкото и да ридае. Но, дните отминавали. И идвали годините. Отдавна даже не пристъпвал и човешки крак. Все повече се свивало сърцето й. Настанал непрогледен мрак. Но, в ден един нечакан и незван. Герой напет, юнак тъй самозван. Привлечен от гласа й тъй омаен, тръгнал да го търси, него - тъй незнаен. И когато наближил, хич не се и усъмнил. Че призван е за велико дело. И за туй пристъпил смело. В този миг, неземен аромат влял във него цял един нов свят. И за миг почувствал се замаян. Но се окопитил бързо, не пожелал да е омаян. И тогава кулата съзрял. И тогава нея я видял. Тя, неземна хубавица. Свела тъжно своята главица, пеела за нов живот. Да свали омразният хомот. Тоз юнак непоколебим, се източил като дим. И за миг до кулата се спрял и копнеж в очите й съзрял. И веригите разчупил. И прегърнал клетото сърце. После лекичко я сгушил, в силата на мъжките ръце. В тоз миг и полетял. С нея, най- прекрасна на света. И тогава осъзнал. Няма ли Любов, няма Чистота. А сърцето му юнашко влюбило се до живот. И честито заживели там сред своят си народ. И понякога във късни нощи. Тя, принцесата пак пее още. Възхвалява таз прекрасна Чистота, дето я доведе Любовта! Автор Поли Николова
